На израилтяните в древността било заповядано да дават десятък a, или една десета част, от годишните си доходи, за да подкрепят истинското поклонение. Бог им казал: „Задължително трябва да даваш десятък от цялата реколта на посевите си, която получаваш всяка година.“ (Второзаконие 14:22)

 Заповедта да се дават десятъци, била част от Моисеевия закон, който Бог дал на израилтяните в древността. Тъй като християните не са под Моисеевия закон, от тях не се изисква да дават десятъци. (Колосяни 2:13, 14) Вместо това всеки християнин трябва да дава „така, както е решил в сърцето си“, и това не трябва да е „неохотно или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост“. (2 Коринтяни 9:7)

•  Даването на десятъци в „Стария завет“

•  Даването на десятъци в „Новия завет“

 Десятъците са споменати няколко пъти в частта от Библията, позната като Стария завет. Повечето случаи се отнасят за времето, след като Бог дал Закона на израилтяните чрез Моисей. Два от случаите обаче са от по-ранен период.

Преди Моисеевия закон

 Първият човек, за когото се казва, че дал десятък, е Аврам (Авраам). (Битие 14:18-20; Евреи 7:4) Десятъкът му, изглежда, бил еднократен дар за царя свещеник на Салим. Библията не споменава Авраам или децата му да са давали друг десятък.

 Вторият човек, който според Библията дал десятък, бил внукът на Авраам Яков. Той обещал, че ако Бог го благослови, ще му даде десятък от всичко, което получи. (Битие 28:20-22) Според някои библейски учени Яков вероятно платил десятъка под формата на животински жертви. Макар че самият Яков се обвързал с този обет, той не задължил семейството си да направи същото.

Под Моисеевия закон

 На древните израилтяни било заповядано да дават десятък, за да подкрепят религиозните дейности.

•   Десятъкът подкрепял материално левитите и свещениците, които отделяли цялото си време за свещеническа служба и нямали собствена земя. (Числа 18:20, 21) Левитите, които не били свещеници, получавали десятък от народа. От този десятък те отделяли най-добрия дял и го давали като десятък за свещениците. (Числа 18:26-29)

•   Изглежда, че бил изискван и втори годишен десятък, от който се възползвали както левитите, така и други хора. (Второзаконие 14:22, 23) Израилските семейства използвали този десятък при специалните празници, а в определени години той бил даван в подкрепа на бедните. (Второзаконие 14:28, 29; 26:12)

 Как се изчислявал десятъкът? Израилтяните заделяли една десета част от годишната си реколта. (Левит 27:30) Ако искали да платят десятъка с пари вместо с продукция, те трябвало да увеличат стойността му с 20 процента. (Левит 27:31) Според Закона израилтяните трябвало да дават и „всяко десето животно от едрия и от дребния рогат добитък“. (Левит 27:32)

 За да определят десятък от добитъка си, те отделяли всяко десето животно, което излизало от кошарата. Според Закона израилтяните не бивало да определят стойността на тези животни или да ги заменят с други, нито да обръщат в пари този десятък. (Левит 27:32, 33) Но вторият десятък, който се използвал за годишните празници, можело да се обръща в пари. Така било по-удобно за онези, които трябвало да пътуват на дълги разстояния, за да присъстват на празниците. (Второзаконие 14:25, 26)

 Кога израилтяните давали десятък? Те правели това всяка година. (Второзаконие 14:22) Всяка седма година обаче се правело изключение, защото била съботна година (или година за почивка), през която земята не се обработвала. (Левит 25:4, 5) Поради тази причина не се събирал десятък. Всяка трета и шеста година от седемгодишния съботен период израилтяните давали втория десятък на бедните и на левитите. (Второзаконие 14:28, 29)

 Какво било наказанието, ако някой не дадял десятък? В Моисеевия закон не се определяло наказание. Даването на десятък било морален дълг. Израилтяните трябвало да заявят пред Бога, че са дали десятъка, и да го помолят да ги благослови за това. (Второзаконие 26:12-15) Бог смятал, че който не плаща десятък, краде от самия Него. (Малахия 3:8, 9)

 Даването на десятък било ли прекалено тежък товар? Не. Бог обещал на израилтяните, че ако дават десятъци, той ще излива върху тях благословии и няма да им липсва нищо. (Малахия 3:10) От друга страна, народът страдал, когато не изпълнявал това задължение. Така той се лишавал от Божията благословия. Освен това не можел да разчита на службата на свещениците и левитите, защото без десятъците те трябвало да се издържат сами. (Неемия 13:10; Малахия 3:7)

 По времето, когато Исус бил на земята, даването на десятък все още било изискване за Божиите служители. Но то отпаднало след смъртта му.

По времето на Исус

 В т.нар. Нов завет Библията показва, че израилтяните продължавали да дават десятък, докато Исус бил на земята. Той признал, че даването на десятък е задължение за тях, но осъдил религиозните водачи, които, макар че били стриктни в това, „пренебрегвали по-важните неща от Закона: справедливостта, милостта и верността“. (Матей 23:23)

След смъртта на Исус

 След смъртта на Исус вече не се изисквало даването на десятък. Жертвената му смърт отменила, или премахнала, Моисеевия закон, включително заповедта да се събират десятъци. (Евреи 7:5, 18; Ефесяни 2:13-15; Колосяни 2:13, 14)