Погрешно твърдение: Бог установил съботата, когато си починал на седмия ден.

 Факт: В Библията четем: „Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.“ (Битие 2:3, „Синодално издание на Библията“ [СИ]) В този стих не е записан закон за хората, а се споменава какво направил Бог през седмия ден на сътворение. В Библията не пише някой да е спазвал съботна почивка преди дните на Моисей.

 Погрешно твърдение: Израилтяните се подчинявали на закона за съботата, преди да получат Моисеевия закон.

 Факт: Моисей казал на израилтяните: „Йехова, нашият Бог, сключи с нас договор при Хорив“, област край планината Синай. Този договор включвал заповед относно съботата. (Второзаконие 5:2, 12) Тя била нещо съвсем ново за израилтяните. Бог им наредил да спазват съботата, за да им напомня за освобождението им от Египет. Как щеше да е възможно това, ако те следвали тази заповед още докато били в Египет? (Второзаконие 5:15) Защо било нужно да им се каже да не събират манна на седмия ден? (Изход 16:25–30) И защо не знаели как да постъпят с човека, който пръв нарушил съботата? (Числа 15:32–36)

 Погрешно твърдение: Съботата е вечен договор, следователно все още е в сила.

 Факт: Някои преводи на Библията наричат съботата „вечен завет“. (Изход 31:16, СИ) Но еврейската дума, преведена като „вечен“, може също да означава „който трае до неопределено време в бъдещето“, а не непременно завинаги. Например Библията използва същата дума, за да опише свещенството на израилтяните, което Бог прекратил преди около 2000 години. (Изход 40:15; Евреи 7:11, 12)

 Погрешно твърдение: Християните трябва да спазват съботния ден, защото Исус Христос го спазвал.

 Факт: Исус спазвал съботата, защото бил юдей и от раждането си бил задължен да се подчинява на Моисеевия закон. (Галатяни 4:4) След смъртта му договорът на Закона, който включвал и заповедта за съботата, бил отменен. (Колосяни 2:13, 14)

 Погрешно твърдение: Като християнин, апостол Павел спазвал съботата.

 Факт: Павел посещавал синагогите в събота, но не за да я чества заедно с юдеите. (Деяния 13:14; 17:1–3; 18:4) Вместо това там той проповядвал добрата новина, тъй като според обичая гостите били канени да говорят пред хората, събрали се за поклонение. (Деяния 13:15, 32) Освен това Павел проповядвал „всеки ден“, не само в събота. (Деяния 17:17)

 Погрешно твърдение: Християните трябва да спазват съботната почивка в неделя.

 Факт: Библията не съдържа заповед християните да се посвещават на почивка и поклонение в неделя, която в миналото е била първият ден от седмицата. За християните в древността неделя била обикновен работен ден. В „Международна стандартна библейска енциклопедия“ се казва: „Едва през IV век неделя започнала да придобива характеристиките на събота, когато Константин [римски император, който бил езичник] постановил в неделя да не се извършват някои дейности.“ a

 Но какво да кажем за откъсите, от които изглежда, че неделята била специален ден? В Библията се казва, че апостол Павел и други вярващи се били събрали да ядат заедно „през първия ден на седмицата“, неделя. Но това било така само защото той трябвало да тръгне на път на следващия ден. (Деяния 20:7) Също така някои сборове били помолени „всеки първи ден на седмицата“, неделя, да отделят средства за оказване на помощ. Това обаче било просто практичен съвет към всеки един относно разпределянето на средствата. Християните оставяли даренията си вкъщи, а не ги носели на местата за поклонение. (1 Коринтяни 16:1, 2)