Японската дървесна жаба (Hyla japonica) е позната със своето повтарящо се и привидно хаотично квакане. Въпреки това песента на отделните мъжки може да се различи дори ако са в шумна група. Японски учени са разбрали, че това е така, защото мъжките, обитаващи едно и също място, координират квакането си.

 Помисли върху следното: Мъжките японски дървесни жаби издават звуци, за да привличат женските. Звукът идва от гласните струни на животното и се усилва в звуковата торбичка — издуваща се кожна мембрана на гърлото, — която действа като резонатор.

 Как може да се отличи песента на един мъжки от тази на друг? Учените са открили, че вместо да издават хаотични звуци, мъжките, които са близо един до друг, квакат в точно определен ред и се изчакват. Така не се получава припокриване, а се образува хармоничен хор от отделни гласове. Това помага на жабите да пестят енергия и да си правят почивки.

 Вдъхновени от координацията на японските дървесни жаби, специалистите в областта на безжичните мрежи използват сложни математически алгоритми, за да подобрят пренасянето на данни, така че едни информационни пакети да не се припокриват с други. В резултат на това преносът на данни е по-надежден и енергоефективен.

 Какво мислиш? Дали способността на японските дървесни жаби да създават координирани песни, се е появила в резултат на еволюция, или замисъл?