Учените отдавна се интересуват от гелоподобната слуз (хидрогел) на миксината. Защо? Тя е описана като един от най-меките еластични биоматериали, познати досега.

 Помисли върху следното: Миксината прилича на змиорка и живее на морското дъно. Когато някой хищник я нападне, тя отделя секрет от специални жлези. Този секрет съдържа гелообразуващи протеини и хиляди дълги нишки от други протеини. Заедно те превръщат водата около миксината в гъста слуз. Тя запушва хрилете на нападателите, принуждавайки ги да пуснат жертвата и да избягат.

 Слузта на миксината има забележителни свойства. Всяка от протеиновите нишки е 100 пъти по-тънка от човешкия косъм и 10 пъти по-здрава от найлона. При контакт с морската вода протеиновата смес образува фина триизмерна мрежа. Тази структура може да задържа вода с маса 26 000 пъти по-голяма от собственото ѝ тегло. Всъщност слузта е почти 100% вода!

 Учените не са успели да възпроизведат слузта на миксината. Един изследовател казва, че „този природен механизъм е прекалено сложен“. Въпреки това учените възнамеряват да синтезират генетично протеиновите нишки, използвайки бактерии. Целта им е да разработят продукт, който е лек, здрав, еластичен и биоразградим. Синтетичните протеинови нишки може да се използват за изработката на трайни материали за текстилната индустрия и медицината. Наистина потенциалните възможности изглеждат безкрайни.

 Какво мислиш? Дали сложната структура на слузта на миксината се е появила в резултат на еволюция, или замисъл?