Ако мислим твърде много колко се отличават другите от нас, може да решим, че разликите всъщност са недостатъци. Така ще започнем да гледаме отвисоко на хората, които не са като нас. А щом развием този отрицателен възглед, ще ни е трудно да се поставяме на тяхно място. Това може да е признак за по-сериозен проблем — предразсъдъци.

„Радвайте се с онези, които се радват, плачете с онези, които плачат.“ (РИМЛЯНИ 12:15)

Какво означава? Този принцип може да се обобщи с две думи: проявявай емпатия. Това е умението да се поставяш на мястото на другия и да споделяш чувствата му.

Когато проявяваме емпатия към някого, виждаме колко всъщност си приличаме. Осъзнаваме, че той може да изпитва същите чувства и да реагира по същия начин като нас. Разбираме, че независимо от произхода си всички хора са част от човешкото семейство. Като се съсредоточаваме върху приликите помежду ни, няма да съдим никого.

Емпатията ще ни помогне също да уважаваме другите. Ан-Мари от Сенегал гледала отвисоко на т.нар. нисши касти. Тя обяснява каква полза извлякла от съпричастността към другите: „Като виждах колко страдат хората от нисшите касти, се замислих как ще се чувствам аз на тяхно място. Това ме накара да осъзная, че социалното ми положение, което нито съм избрала, нито заслужила, не ме прави нещо повече от тях.“ Ако се стараем да разберем през какво преминават другите, ще сме склонни да им съчувстваме, вместо да ги критикуваме.

Опитай се да гледаш отвъд различията и да откриеш приликите между себе си и групата от хора, към които си отрицателно настроен. Например представи си как се чувстват те, когато:

• се хранят със семейството си;

• приключват уморителен работен ден;

• са заедно с приятелите си;

• слушат любимата си музика.

След това се постави в тяхното положение. Запитай се:

• „Как ще реагирам, ако някой ме кара да се чувствам така, сякаш съм без стойност?“

• „Как ще се чувствам, ако другите ме съдят, без дори да ме познават?“

• „Как бих искал останалите да се отнасят към мене?“