Стоящите часовници
Стоящите часовници
● Най–вероятно механичният часовник бил изобретен в Китай преди около 900 години. Оттогава насам са били направени много подобрения в устройството му. Забележителна промяна настъпила в средата на XVII век, когато механичните часовници започнали да работят с махало. Благодарение на това значително нововъведение часовниците станали толкова точни, че на циферблата бил добавен допълнителен елемент — стрелка, отмерваща минутите. Новата конструкция, включваща махало, тежести и сравнително тежък механизъм, се нуждаела от здрава вертикална кутия. Така се появили стоящите часовници. Един часовникар ги описва като „много надеждни и полезни уреди за измерване на времето“.
Първоначално тези ценни часовници били произвеждани само в големите европейски градове, като Лондон и Париж. Постепенно обаче производството им се разпространило до най–отдалечените краища на Европа, в резултат на което дизайнът на часовниците съответствал на местния художествен стил. Формата на кутията била правилна или с извивки, тясна или обемиста. За изработката им използвали чам, абанос, махагон, дъб или орех и можело да са семпли или украсени с орнаменти. По този начин стоящите часовници станали известни не само като подобрени уреди за измерване на времето, но и като елегантно и достойно допълнение към обзавеждането на стаята.
Възможно е да има допълнителна причина, поради която стоящият часовник все още запленява и привлича хората. В известен смисъл той прилича на човек. Професор Синика Мянтюля, изследователка от Финландия, отбелязва: „Часовникът е висок почти колкото човек, а изразителният му циферблат наподобява човешко лице.“ Тиктакането му дори ни напомня за туптенето на сърцето. Днес точните и евтини кварцови часовници са заместили повечето от тези големи произведения на изкуството. Но дори в днешния забързан свят, стоящите часовници все още допринасят за домашния уют. В книгата „Как да колекционираме часовници и да ги поддържаме?“ се обяснява: „Стоящият часовник със своето равномерно и бавно тиктакане може също донякъде да ни донесе спокойствие и да ни накара да мислим за по–приятни времена.“
[Снимка на страница 19]
Часовник, който вероятно датира от началото на XIX век