„Старая се да не мисля само за болестта си“
„Нуждаех се от помощ да ставам от леглото и да си лягам. Изпитвах болки, когато ходех. Гърлото ми се затвори и не можех да преглъщам болкоуспокояващите хапчета. Появиха ми се рани, които не заздравяваха, и някои от тях след време гангренясаха. Имах язви в стомаха и болезнени киселини. Не разбирах какво се случва. Бях само на десет години.“ (Елиса)
СКЛЕРОДЕРМИЯ, което означава „твърда кожа“, е термин, използван за заболявания, които засягат 2,5 милиона души по света. Най–често срещаният сред децата вид е локализираната склеродермия, която обикновено е свързана с втърдяване на части от кожата.
Когато била на десет години, на Елиса била поставена диагноза системна склеродермия — състояние, което може да засегне сериозно не само кожата, но и функционирането на вътрешните органи, включително на бъбреците, сърцето, белите дробове и стомашно–чревния тракт. Лекарите смятали, че лечението ще удължи живота на Елиса само с пет години. Днес, 14 години по–късно, тя още е жива. Макар че не е излекувана, Елиса има положителен възглед за живота. Ето какво каза тя за списание „Пробудете се!“ относно болестта си и какво ѝ дава сили да издържа.
— Кога разбра за пръв път, че не си добре?
— Когато бях на девет години, си порязах лакътя и беше много болезнено. Раната стана по–голяма и не заздравяваше. Кръвните изследвания разкриха, че имам системна склеродермия. Тъй като здравето ми се влошаваше бързо, трябваше да намерим специалист, който има опит с лечението на склеродермия.
— Успяхте ли?
— Намерихме една ревматоложка. Тя каза на родителите ми, че химиотерапията може да забави развитието на склеродермията и да удължи живота ми с пет години, като съществуваше вероятност болестта ми да изпадне в ремисия. Недостатъкът беше, че химиотерапията щеше да отслаби имунната ми система. Дори една настинка можеше да ме убие.
— Очевидно това не е станало.
— Не, за щастие още съм жива! Когато бях на 12 години обаче, започнах да изпитвам ужасни болки в гръдния кош, които продължаваха около половин час и понякога ме връхлитаха два пъти на ден. Болките бяха толкова силни, че крещях.
— Каква беше причината?
— Лекарите установиха, че нивото на хемоглобина ми е опасно ниско и сърцето ми трябваше да работи по–силно, за да изпомпва кръв до мозъка. След няколко седмици лечение изпитах облекчение. Спомням си обаче как си мислех, че само за един ден с мене може да се случи всичко. Чувствах се по–безпомощна от всякога, сякаш нямах контрол над онова, което става с мене.
— Минали са 14 години, откакто е установено състоянието ти. Как е здравето ти сега?
— Все още живея с болки и имам няколко заболявания, причинени от склеродермията — язви, белодробна фиброза и болезнени киселини. Въпреки това се старая да не мисля само за болестта си и да не губя време да съм тъжна. Имам други неща за вършене.
— Какво например?
— Обичам да рисувам, да правя дрехи и бижута. Но преди всичко, като Свидетелка на Йехова, уча другите за Библията. Дори когато не мога да ходя до домовете на хората, помагам на други Свидетели да водят библейски изучавания с някои, които живеят близо до нас. Даже имам свои изучаващи. Службата ми дава цел в живота.
— Защо участваш в тази дейност, след като имаш свои проблеми, с които да се справяш?
— Знам, че информацията, която споделям с хората, е жизненоважна и полезна. Освен това, като съм заета да помагам на другите по този начин, се чувствам по–щастлива. Чувствам се и по–здрава! За кратко забравям, че съм болна.
— Как Библията допринася за положителната ти нагласа?
— Тя ми припомня, че моите страдания и страданията на другите са само временни. В Откровение 21:4 се казва, че в определеното от него време Бог „ще изтрие всяка сълза от очите им, и вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка“. Размисълът върху подобни стихове укрепва вярата ми в Божието обещание за по–светло бъдеще и то не само за онези с хронични болести, а за всички.