ПРЕЗ 1991 г. Свидетелите на Йехова в Русия се радвали, когато продължителната забрана на дейността им била вдигната и те получили официална регистрация. Едва ли някой си е представял тогава, че броят на Свидетелите там ще нарасне десетократно и че днес той ще достигне около 170 000! Сред тези усърдни проповедници на Царството има Свидетели от други държави, които са се преместили в Русия да помагат в духовната жетва. (Мат. 9:37, 38) Нека се запознаем с някои от тях.

В годината, когато забраната в Русия била отменена, Матю от Великобритания бил на 28 години. На конгрес през същата година в един доклад било казано, че сборовете от Източна Европа се нуждаят от помощ. Например докладчикът споменал, че в сбор в Санкт Петербург (Русия) имало само един помощник–служител и нито един старейшина. От друга страна, вестителите водели няколкостотин библейски изучавания! Матю казва: „След този доклад не можех да спра да мисля за Русия. Затова конкретно се молех на Йехова за желанието си да се преместя там.“ Матю спестил малко пари, продал повечето от притежанията си и през 1992 г. се преместил в Русия. С какви трудности се сблъскал там?

Той споделя: „Езикът беше предизвикателство. Не можех да разговарям на духовни теми.“ Друга трудност била намирането на жилище. „За кратко време трябваше да сменям квартирата си толкова много пъти, че престанах да ги броя.“ Въпреки първоначалните пречки Матю казва: „Преместването в Русия беше най–доброто решение, което съм вземал някога.“ Той обяснява: „Служейки тук, се научих да разчитам повече на Йехова и видях как ме ръководи по много начини.“ По–късно Матю бил назначен като старейшина и специален пионер и днес служи в клона близо до Санкт Петербург.

През 1999 г., на 25–годишна възраст, Хиро завършил Училището за подготовка на служители в Япония и един от преподавателите го насърчил  да служи в чуждестранен район. Хиро бил чул за нуждата от повече проповедници на Царството в Русия и започнал да учи руски език. Освен това предприел и друга стъпка. Той разказва: „Отидох в Русия за шест месеца. Тъй като зимите там са сурови, пристигнах през ноември да видя дали ще мога да издържа на студа.“ След като се справил, той се върнал в Япония, където живял много скромно, за да спести достатъчно пари да се премести в Русия — този път за постоянно.

Хиро вече 12 години живее в Русия и е служил в няколко сбора. Понякога той бил единственият старейшина, грижещ се за над 100 вестители. В един сбор всяка седмица той изнасял повечето части от Събранието за службата, водел Теократичното училище, Изучаването на „Стражева кула“ и пет различни Изучавания на книга в сбора. Също така правел много пастирски посещения. Спомняйки си за изминалите години, Хиро казва: „Много се радвах на възможността да помагам на братята и сестрите да укрепнат духовно.“ Какво влияние му е оказала службата там, където нуждата е по–голяма? Той споделя: „Преди да дойда в Русия, служих като старейшина и пионер, но след като се преместих, сякаш развих напълно нови взаимоотношения с Йехова. Научих се да се доверявам повече на Йехова във всеки аспект от живота си.“ През 2005 г. Хиро се оженил за Светлана и заедно продължават да служат като пионери.

Матю, на 34 години, и брат му Майкъл, на 28 години, са от Канада. Двамата посетили Русия и им направило впечатление, че на събранията присъствали много заинтересувани, но нямало достатъчно братя, които да водят програмата. Матю казва: „В сбора, който посетих, се събираха 200 души, но всички събрания бяха водени от един възрастен старейшина и един млад помощник–служител. Като видях това, в мене се породи желание да се преместя там, за да помагам на тези братя.“ Той се установил в Русия през 2002 г.

Четири години по–късно Майкъл се преместил в Русия и бързо разбрал, че все още има огромна нужда от братя. Като помощник–служител, той бил назначен да се грижи за счетоводството, литературата и районите. Също бил помолен да върши задачи, които обикновено се възлагат на секретаря на сбора, да изнася публични доклади и да помага в организирането на конгреси и строежи на Зали на Царството. Всъщност днес все още има нужда от помощ в сборовете. Сега Майкъл служи като старейшина и въпреки че не му е лесно да се справя с многобройните си задачи, той казва: „Да помагам на братята си, ми носи огромно удовлетворение. Това е най–добрият начин на живот!“

Междувременно Матю се оженил за Марина, а Майкъл за Олга. Двете семейства, заедно с много други охотни проповедници, продължават да помагат за растежа на сборовете.

През 1994 г., когато Татяна била на 16 години, шестима специални пионери от Чехия, Полша и Словакия започнали да служат в нейния сбор в Украйна. Тя си спомня за тях с обич: „Те бяха пламенни пионери, достъпни и мили и познаваха Библията много добре.“ Като виждала как Йехова благославя техния самопожертвувателен дух, Татяна си мислела: „Искам да бъда като тях.“

Насърчена от примера на пионерите, Татяна използвала времето през училищните ваканции да пътува с други до отдалечени райони в Украйна и Беларус, където не е било проповядвано преди. Тези проповедни обиколки ѝ носели толкова голяма радост, че тя решила да разшири службата си, като се премести в Русия. Най–напред останала там за кратко на гости при една сестра, която се била преместила от друга страна, и  се опитала да си намери работа, с която да се издържа като пионерка. По–късно, през 2000 г., Татяна се преместила в Русия. Била ли трудна промяната?

Татяна споделя: „Тъй като нямах възможност да плащам за цял апартамент, трябваше да наема една стая и да живея с други хора. Това не беше никак лесно. Имаше моменти, когато исках да се върна у дома. Но Йехова винаги ми помагаше да виждам ползата от службата ми.“ Днес Татяна е мисионерка в Русия. Тя казва: „Всичките години, през които бях далече от родната си страна, ме дариха с чудесни преживявания и много приятели. Но най–вече вярата ми стана още по–силна.“

Масако от Япония, която е на около 50 години, винаги искала да служи като мисионерка, но здравето ѝ не ѝ позволявало да го направи. Въпреки това, когато здравословното ѝ състояние се подобрило, тя решила да се премести в Русия, за да помага в „жетвата“. Макар че ѝ било трудно да си намери подходяща квартира и постоянна работа, Масако успявала да се издържа в пионерската служба, като дава уроци по японски и почиства домове. Какво ѝ помага да продължава службата си?

Гледайки назад към 14–те години в Русия, Масако казва: „Радостта, която изпитвам в службата, надминава всички трудности. Проповядването в райони, където нуждата от вестители на Царството е по–голяма, прави живота ми динамичен и вълнуващ.“ Тя добавя: „За мене да виждам как през годините Йехова ми осигурява храна, дрехи и подслон, е едно съвременно чудо.“ Освен че служи в Русия, където има нужда от повече вестители, Масако е помагала и в Киргизстан. Също е подкрепяла групи на английски, китайски и уйгурски език. Понастоящем тя служи като пионерка в Санкт Петербург.

Поради икономическата нестабилност често семействата се преместват в други държави, за да подобрят стандарта си на живот. Подобно на възрастните Авраам и Сара обаче някои  семейства отиват в чужбина, защото се стремят към духовни цели. (Бит. 12:1–9) Например Михайло и Инга от Украйна се преместили в Русия през 2003 г. Не след дълго намерили хора, които се интересуват от библейската истина.

Михайло разказва: „Веднъж бяхме на служба в район, където дотогава не беше проповядвано. Един възрастен мъж отвори вратата и ни попита: ‘Вие проповедници ли сте?’ Когато отговорихме ‘Да’, той каза: ‘Знаех, че все някой ден ще дойдете. Не е възможно думите на Исус да не се изпълнят.’ Тогава той цитира Матей 24:14.“ Михайло добавя: „В този район също намерихме група от около 10 баптистки, жадни за истината. Те имаха книгата „Да живееш завинаги“ и всяка седмица изучаваха Библията с нея. В продължение на часове отговаряхме на въпросите им, пеехме песни на Царството с тях и вечеряхме заедно. Това посещение е един от най–хубавите ми спомени.“ Михайло и Инга споделят, че службата там, където нуждата от вестители на Царството е по–голяма, им е помогнала да станат по–близки с Йехова, да засилят любовта си към хората и да се радват на удовлетворяващ живот. Днес те участват в пътуващата служба.

През 2007 г. Юрий и Оксана от Украйна, които са около 35–годишни, заедно със своя син Алексей, който сега е на 13, посетили клона в Русия. Там видели карта на Русия, показваща големи необработвани райони. Оксана казва: „След като разгледахме картата, осъзнахме колко огромна е нуждата от проповедници на Царството там. Това ни накара да обмислим преместване в Русия.“ Какво им помогнало за тази цел? Юрий споделя: „Беше полезно да прочетем статии от нашите издания, като „Можеш ли да служиш в чуждестранен район?“ *. Посетихме мястото, където клонът в Русия ни предложи да отидем, и потърсихме квартира и работа.“ Те се преместили в Русия през 2008 г.

В началото им било трудно да си намерят работа и няколко пъти трябвало да сменят квартирата си. Юрий казва: „Често се молехме да не се обезсърчим и после продължавахме да проповядваме, разчитайки на подкрепата на Йехова. Изпитахме лично как той се грижи за нас, когато поставяме интересите на Царството на първо място в живота си. Тази служба укрепи семейството ни.“ (Мат. 6:22, 33) Как преместването се отразило на малкия Алексей? Оксана разказва: „Повлия му положително. Той се отдаде на Йехова и се покръсти на девет години. Като вижда огромната нужда от вестители на Царството, той е подбуден да служи като помощен пионер през всяка училищна ваканция. Много се радваме на любовта и пламенността му за службата.“ Днес Юрий и Оксана служат като специални пионери.

Както показват изказванията на тези усърдни проповедници, преместването на друго място, за да разшириш службата си, изисква пълно доверие в Йехова. Вярно е, че онези, които служат там, където нуждата е по–голяма, се сблъскват с трудности, но те изпитват и истинска радост, като споделят добрата новина с хора, които откликват на посланието за Царството. Можеш ли и ти да помогнеш в събирането на „жетвата“ там, където все още има огромна нужда от вестители на Царството? Ако го направиш, скоро може да изпиташ същото като Юрий, който казал относно решението си да служи в такъв район: „Единственото, за което съжалявам, е, че не го направих по–рано.“