Далеч от шумотевицата на големия град в амазонските дъждовни гори на Южна Америка живеят хора от различни племена, езици и народи. През юли 2017 г. група от 13 Свидетели на Йехова предприеха експедиция по река Марони и нейните източни притоци в Гиана. С каква цел? Да известят надеждата от Библията на хората, които живеят покрай реката.

 Месец преди 12-дневната експедиция да започне, всички участници се събраха, за да направят план за експедицията. Уинсли казва: „Научихме за областта и нейната история и обсъдихме как да се подготвим за пътуването.“ Всеки беше оборудван с водоустойчив контейнер, в който да съхранява хамак и мрежа за комари. Пътуването включваше два полета и дълги часове плаване с малки дървени лодки.

 Как се почувстваха избраните, когато бяха поканени да участват? Клод и Лизет, които са на пенсионна възраст, без колебание се възползваха от възможността. Клод споделя: „Много се радвах, но бях и малко уплашен. Бях чувал за опасните бързеи на реката.“ Лизет имала свои притеснения. Тя казва: „Чудих се как ще говоря на индиански езици.“

 Участник на име Микаел споделя нещо подобно. Той казва: „Не знаехме много за племето уаяна. Затова потърсих информация в интернет и научих няколко думи, за да поздравявам хората на техния език.“

 Шърли, която пътуваше със съпруга си Йоан, направила списък с езиците, които се говорят покрай реката. Тя споделя: „Свалихме клипове от jw.org на повечето езици и взехме разговорник с основните изрази на уаяна.“

 На 4 юли, вторник, групата се качи на самолет от Сен Лорен дьо Марони и летя до Марипасула, малък град навътре в Гиана.

 През следващите 4 дни групата стигна до обитателите на селата по горните завои на река Марони, пътувайки с моторни дървени лодки, наречени пироги. Един член на групата на име Ролан казва: „Видяхме, че индианците проявяват голям интерес към духовните теми. Те имат много въпроси и някои искаха да изучават Библията с нас.“

 В едно село Йоан и Шърли срещнали младо семейство, чиято роднина наскоро се била самоубила. Йоан споделя: „Показахме им клипа „Индианец намира Създателя си“ a. Този клип много ги развълнува. Те ни дадоха имейла си, защото искаха да поддържаме връзка.“

 Най-далечната точка, която групата посети, беше Антекюм Пата. Вождът позволи на изморените Свидетели да разпънат хамаците си в селото. Те също се изкъпаха в реката, както правят местните.

 Оттам групата потегли към село Туенке, чиито жители скърбели за свой починал близък. Ерик, един от организаторите на експедицията, разказва: „Вождът на племето ни разреши да ходим свободно из селото и да утешим скърбящите. Той и семейството му много харесаха стиховете, които им прочетохме от Библията на езика уаяна. Показахме им също видеоклипове за библейското обещание за възкресение.“

 Следващата цел на експедицията беше малкото градче Гранд Санти, което се намира на половин час път със самолет от Марипасула. Във вторник и сряда участниците в експедицията споделяха посланието на Библията с местните. В четвъртък Свидетелите предприеха друго пътуване — до село Апату на пет часа и половина път надолу по река Марони.

 В предпоследния ден от експедицията групата посети горските села на мароните, потомци на африкански роби, които били доведени в Южна Америка през колониалния период на съседен Суринам. Свидетелите поканиха всички на събрание в гората под една голяма шатра, издигната специално за случая. Клод споделя: „Сърцата ни преливаха от радост, когато видяхме колко много хора дойдоха. Бяхме ги поканили същата сутрин!“ Карстен, който за първи път участва в такава експедиция, изнесе на езика аукан публичен доклад със заглавие „Дали този живот е всичко?“. На събранието имаше 91 присъстващи, дошли от няколко села.

 Накрая групата се върна в Сен Лорен дьо Марони. Всички бяха много радостни от отклика на местните хора, които приеха множество издания и гледаха десетки видеоматериали, издадени от Свидетелите на Йехова.

 Лизет казва: „Не намирам думи, с които да опиша колко съм щастлива, че бях на тази експедиция.“ Синди споделя чувствата ѝ: „Ако отново ми се удаде възможност, със сигурност ще се възползвам. Трябва да изпитате тази радост, за да разберете!“

 Експедицията събуди желание у някои участници да се върнат. Микаел казва: „Готови сме да го направим отново!“ Уинсли се премести в Сен Лорен дьо Марони. Клод и Лизет, които са около 65-годишни, решиха да се преместят в Апату.